ФОТОГРАФИЯ ОСНОВНИ ПОНЯТИЯ: УРОК №1
Пиксел: (от английски: Pixel, от Picture element е най-малкият елемент, който изгражда дадено цифрово изображение. Това е много малко квадратче (със страна няколко микрона) с променливи цвят и яркост. Изображението се изгражда от множество пиксели, подредени в матрица. Поради малкия размер на отделният пиксел човешкото око не вижда „точки“, а възприема цялостно изображението.
Яркост: количество светлина, разпределено на единица площ. Светлина с един и същ интензитет може да формира различна яркост в зависимост от площта, върху която се разпределя. При промяна на яркостта се променя еднакво интензитета на всички точки съставящи изображението.
Контраст: Разстоянието между бяло и черно (разстоянието между най-светлата и най-тъмната част от кадъра). При увеличаване на контраста, по-тъмните пиксели съставящи изображението, стават още по-тъмни, а светлите – още по-светли.
Бленда (диафрагма). Това е устройството, което регулира количеството светлина преминаващо през обектива. Идеята за конструирането на блендата идва от зеницата на човешкото око, която се свива при ярка
Светлосила на обектив – това е отношението между диаметърът на лещите на обектива и фокусното му разстояние.
Светлосила=Ø/f
Светлосилата на обектива съвпада с най-широко отворената му бленда.
Фотографското изображение се формира от светлината преминала през обектива на фотоапарата. Три са основните фактори влияещи върху яркостта на изображението. Това са силата на светлината, времето, за което тя действа върху матрицата на цифровите фотоапарати и светлочувствителността на цифровата матрица.
Блендата се отваря (затваря) на степени. Затварянето на блендата с една степен намалява площта на кръга, през който преминава светлината точно два пъти, т.е. количеството светлина намалява два пъти.
Ако приемем, че площта на кръга на дадена бленда е S, а площта на кръга на блендата затворена с една степен е S1, то получаваме:
S=πr² и S1=πr1²,
имайки пред вид, че S=2S1, и като заместим получаваме:
πr²=2πr1²
след съкращаване и коренуване се получава:
r=√2r1
От горното равенство следва, че радиусът (диаметърът) на блендата намалява при затваряне с една степен с √2=1,41
Следователно, ако приемем максимално отворената бленда (това всъщност е светлосилата на обектива) за 1:1 (за краткост се изписва само знаменателят – 1) всяка следваща бленда ще се получава, като се умножава с √2 или ≈1.41. Получава се геометрична прогресия с множител 1.41:
1.00 | 1.41 | 2.00 | 2.83 | 4.00 | 5.66 | 8.00 | 11.31 | 16.00 | 22.63 | 32.00 | 45.25 | 64.00 |
Закръглени, тези стойности придобиват вида:
1 | 1.4 | 2 | 2.8 | 4 | 5.6 | 8 | 11 | 16 | 22 | 32 | 45 | 64 |
Това са т.н. „кръгли” или точни бленди.
Съществуват и „междинни“ стойности на блендата. Фотоапаратите обикновено са настроени да променят блендата на обектива със стъпка 1/3. Например между бленда 8 и 11 има още две междинни бленди – 9 и 10:
2,8 | 3,2 | 3,5 | 4 | 4,5 | 5 | 5,6 | 6,3 | 7,1 | 8 | 9 | 10 | 11 |
Времето, за което светлината действа върху цифровата матрица се контролира от фотографски затвор и се нарича експонация. Това е устройство (клапа), към което се предявяват две основни изисквания – да отмерва точно зададеното време за експониране и да се отваря и затваря така, че да осигурява равномерно осветяване по площта на целия кадър.
Фокална равнина – това е равнината върху, която се фокусира светлината преминала през обектива. Обикновено се отбелязва със знак Ø върху корпуса на фотоапарата.
Прието е експонацията да се нарича още скорост и като всяко друго време се мери в секунди. Подобно на блендата, при всяка следваща по-малка степен, скоростта се дели на 2. Ако приемем първоначалното време за експонация за 1 секунда, то точните стойности на следващите по-кратки скорости ще бъдат:
1/2 | 1/4 | 1/8 | 1/16 | 1/32 | 1/64 | 1/128 | 1/256 | 1/512 | 1/1024 | 1/2048 |
и т.н., а закръглените стойности:
1/2 | 1/4 | 1/8 | 1/15 | 1/30 | 1/60 | 1/125 | 1/250 | 1/500 | 1/1000 | 1/2000 |
Затворът на фотоапарата отмерва точните стойности на времето, а не закръглените!
Както при блендите и при скоростите има междинни стойности. Обикновено фотоапаратите са настроени да променят скоростите на стъпка 1/3. Например: между кръглите скорости 1/30 и 1/60 има две междинни – 1/40 и 1/50:
30 | 40 | 50 | 60 | 80 | 100 | 125 | 160 | 200 | 250 | 320 | 400 | 500 |
За пестене на място, върху фотоапаратите се изписва:
При Canon:
1” | 0,8” | 0,6” | 0,5” | 4 | 8 | 15 | 30 | 60 | 125 | 250 | 500 | 1000 |
При Nikon:
1” | 1,3 | 1,6 | 2 | 4 | 8 | 15 | 30 | 60 | 125 | 250 | 500 | 1000 |
Внимание! Следете дали до числото за скоростта има знак за секунди. Например има съществена разлика между 2 и 2”! Първият запис означава ½ (0,5) сек, а вторият 2 секунди!
Принципна схема на фотоапарат:
Обектив Бленда Затвор Фокална равнина
Светлочувствителност
Определя се от способността на цифровата матрица да реагира на светлина. Колкото по-висока е светлочувствителността на матрицата, толкова по-силен електрически сигнал произвежда тя при осветяване. Измерва се в ASA/ISO (American Standard Association/International Standards Organization). За стандартна светлочувствителност се приема 100 ISO.
Както между две степени на блендата или скоростта яркостта се променя два пъти, така е и между две степени на светлочувствителността:
фотография основни понятия: ISO таблица №1
ASA/ ISO | Разлика в светлочувст-вителността спрямо 100 ISO | Разлика в бленди спрямо 100 ISO |
25 | -4х | -2 |
50 | -2х | -1 |
100 | 1x | 0 |
200 | +2х | +1 |
400 | +4х | +2 |
800 | +8х | +3 |
1600 | +16х | +4 |
3200 | +32х | +5 |
6400 | +64х | 6 |
И тук фотоапаратите обикновено предлагат стъпка за промяна на светлочувствителността 1/3. Например между ISO 100 и ISO 200 има две междинни стойности – 125 и 160:
фотография основни понятия: ISO таблица №2
100 | 125 | 160 | 200 | 250 | 320 | 400 | 500 | 640 | 800 | 1000 | 1250 | 1600 |
Комбинацията от светлочувствителност, бленда и скорост се нарича експозиция. Експозицията отговаря за яркостта на получената снимка. Точната експозиция е обективна величина! Тя не е предмет на субективно решение.
При дадена светлочувствителност, например ISO 100, ако експозицията е Н, осветеността (блендата) е Е, а експонацията (скоростта) е t то:
H=E.t
Горната зависимост се нарича закон за запазване на експозицията, защото една и съща експозиция може да се получи при различни комбинации от стойности на светлочувствителността, блендата и скоростта.
В долната таблица, на първия ред е записана примерна точна експозиция, а на следващите редове – различни варианти, които дават същият резултат:
№ | Светлочувствителност, ISO | Бленда | Скорост |
1 | 100 | 8 | 125 |
2 | 100 | 5,6 | 250 |
3 | 200 | 11 | 125 |
4 | 100 | 11 | 60 |
Автор на урока: Георги Неделчев
Започнах да се занимавам любителски с фотография приблизително от 1980г. Тогава бях в 6-ти клас.
През 1990 година, за мен фотографията се превърна в професия.
До 1995г се занимавах предимно с концертна фотография, като публикувах снимки във вестниците „Меридиан Рок-Шоу“, „Ритъм“ и „Труд“. През есента същата година се записах във фотоклуб „Паралакс“ ръководен от Николай Трейман. През 1996г той ме покани да водя техническите лекции в същия клуб. Следнащата – 1997г бях поканен да стана един от учредителите на ФИЦ – Фотографския Информационен Център. Две години по-късно – 1999, станах редактор на приложението на списание „ФотоОко“ с директор Бойко Йорданов и главен редактор Иглена Русева. През 2001 година започнах да се занимавам и с курсове по фотография за начинаещи. Това бяха четири месечни курсове – най-продължителните правени в България. Това продължи до 2014г. Междувременно ми предложиха да водя курсовете по фотография за начинаещи и напреднали във „Фотосинтезис“ – от 2010г до сега.
От 2006 г. водя частни уроци по студийна фотография.
Работил съм за списаниеята „ELLE” 2005-2008, „МОДА“ 2008-2011.
